Защо са бедни българите?

Бедността в България има много лица, но по-важният въпрос е защо животът на поколения българи минава под знака на лишенията и недостига на средства.

Не, не е защото сме глупави или мързеливи, както биха казали някои. Не е и защото нямаме възможност или спестявания.

Защо ли? Краткият отговор – не инвестират. Ще кажете – „не е вярно, Пепи има 4 апартамента в Студентски град“. Да, браво на Пепи, спестил е, вложил си е парите някъде и със сигурност е за пример, но „инвестицията“ му е до такава степен неправилна, че може да се нарече спекулация, но не и инвестиция. За разликата между двете след малко.

А дългият отговор на въпроса „Защо българите са бедни?“ не е труден, но стигаме до него, поглеждайки „голямата картинка“.

Какво става като цяло в нашата родина?

По данни на НСИ над 1.5 мил. българи са под линията на бедност, всеки пети живее с по-малко от 413 лв. на месец. Ако се изключат сумите на социални трансфери (обезщетения за безработица, майчинство, отопление, социални жилища и т.н.), процентът на бедните скача на 42.2%. Това е половината от населението.

Най-силно засегнатите в тази група са безработните 58.9% и, разбира се, пенсионерите – 34.3%.

Става още по-страшно, ако погледнем данните на тези в риск от бедност, т.е. с доходи, близо до линията на бедност. През 2019 (това са последните данни) броят на тези българи е бил 2,278 мил. или 32.5% от населените. От тях 56.9% са едночленните домакинства с лица на възраст над 65 г.

И каква е равносметката?

Темата за пенсионната и осигурителната система е много дълга, като тя ще бъде описана в друга статия, но сред огромните разлики със западните общества е всъщност инвестирането извън тези системи. Ежемесечно, веднага (или почти веднага) след навлизане в трудоспособна възраст.

Защо не инвестират българите?

Отговорите са много, но свързващото между тях е страх.

Българите ги е страх да не изгубят спестяванията и то не без основание. През последните 85 години е имало достатъчно примери, когато хората са губели буквално всичко – било заради държавата, заради някои „експерти“, заради някои банки

Ето няколко примера, за които е изписано много и тук само ще ги припомня:

Фалити на държавата – няколко пъти

Малко известна, но вече много проучвана тема, са трите фалита на държавата по време на комунизма – най-добре пазената тайна в периода 1945-1990 г. Повечето хора си спомнят кризата от 89-92 г. и падането на режима. Това обаче е чак третият фалит на държавата.

Първият идва през 1960 г., когато след десетилетие бурно развитие на соцмодела България стига до неплатежоспособност и БНБ спира плащанията по външните ни дългове. Най-големите ни дългове са към СССР, които задържат златния ни резерв, който пък е даден в Москва за съхранение няколко години по-рано.

Вторият фалит е от 1978 г. Причината за него отново е не само безконтролното развиване на отрасли, в които нямаме пазарно предимство, но и петролната криза от 1974 г. Валутните задължения към 1978 г. достигат заплашителните 6 млрд. долара. Тогава Тодор Живков с множество жестове към Леонид Брежнев и СССР успява да измоли два транша, с които „закърпва“ положението. Това се оказва временно, защото само 7 години по-късно родната хазна отново задлъжнява с усилени темпове. Държавните предприятия губят пазарен дял и икономическите процеси съвпадат с икономическия крах на СССР по това време. Това води до края на комунистическия режим. На 31 март 1990 г. Андрей Луканов прекратява плащанията по външния дълг, без да предупреди кредиторите, което от своя страна води до срив на курса на лева и последвалата икономическа криза.

Кризата от 97-ма.

Тогава България не фалира (не преустановява плащанията си по вътрешен и външен дълг), но достига абсолютното дъно на икономическото си „развитие“. Това е периодът, в който българският лев се обезценява главоломно и напълно заличава спестяванията на цели две поколения.

Като цяло, държавата (всяка държава) е лош стопанин и човек не трябва да разчита само на нея, нито за пенсия, нито за инвестиции. Облигациите от снимката по-горе са на семейството ми и още седят в чекмеджето ми, за да напомнят за тези скъпо струващи уроци.

Фалити на банки

Дори и човек да е в максимална степен консервативен и да държи всичките си спестявания в кеш, все пак „Cash is King”, човек също може да изгуби всичко. Няколко банки фалира през 90-те години, а през 2014 г. това се случи и с КТБ.

„Мними“ инвестиционни фондове

Лайф чойс и др. пирамиди със „софистицирани” имена (от Sophisticated, чуждицата и сарказмът са нарочно).

Някой ще каже, че се присмивам на нашите родители или на нашите първи стъпки в „инвестирането“, но не е така. Измами и измамени има и днес:

Любимите на всички криптовалути от ICO-тата до д-р Ружа

Популярността на криптовалутите бе подкрепена от бързото забогатяване на първите участници в този сектор/пазар. Историите за огромни къщи и ламборджинита подпалиха въображението на хората и всички се юрнаха да купуват всяка новоиздадена криптовaлута. Първичното предлагане на такава криптовалута бе неслучайно наречено ICO (Initial Coin Offering) – наподобява IPO (Initial Public Offering) – първичното предлагане на акции на дадена компания – концепция, позната на широката публика. Тези емисии бяха презаписани от желаещи да станат милионери за една нощ. Без изненада, разбира се, огромна част от всички емисии бяха организирани от измамници (над 80% само през 2017 г., според Cointelegraph) под 10% бяха хора с реални идеи, които обаче така и не развиха. Резултатът е, че над 99% от „инвеститорите“ изгубиха всичките си пари.

Да не забравяме и нашенската брънка в това глобално чудо – OneCoin. Една откровена  измама, измислена от д-р Ружа Игнатова и възползвала се от популярността на криптовалутите. Резултатът? Повече от 3 млн. завлечени със сума надхвърляща 3,5 млрд. долара.

Има и безброй случаи, в които хората се самоизмамват (ако въобще има такава дума)

Залагаме на всичко – от мачове до рулетка

Липсва информация какъв дял от хората знаят вероятностите да спечелят от мачове, ротативки и рулетка, но какъвто и да е той, за мен е мистерия как някой в продължителен период от време губи пари и все пак продължава да играе. Казината имат много креативно измислен коефициент, който показва колко печели играчът. Той се казва Return To Player (RTP) и показва в проценти възвръщаемостта към играча.

При онлайн слот машинките този коефициент е между 96% и 99%, което звучи направо като безплатни пари, но това, което RTP показва е колко близко е печалбата на клиента спрямо тази на игралната зала или казино. Или казано с други думи – показва предимството на казиното спрямо клиента. Ако RTP e 100%, то играчът ще спечели толкова колкото казиното, т.е. 50/50 за всяка игра. Реално, при RTP от 96% казиното има 4% предимство пред играча и печели 56% от завъртанията, а клиентът само 44%. В този случай, колкото повече човек играе, вероятността да изгуби парите си бързо отива към 100%.

За мачовете даже няма да и да се хабя да обяснявам.

„Играем“ на валутния и фондовия пазар

Някои от нас все пак са едни гърди преди всички, имат брокерска сметка и достъп до международните пазари – Браво! Но те не инвестират. Неее, те „играят“ на валутния и фондовия пазар. Ако само се замислим над това изказване, веднага ни става ясно, че „играещите“ са загубили преди да започнат. Тук примерът е сходен с този на казиното, но не е ясно видим като публикуван коефициент. Хората, които мислят, че ще станат милионери с краткосрочни трейдове, са жестоко излъгани. Да, има и „успели“, но те са горе-долу толкова, колкото и „успелите“ в казиното. Темата тук е дълга, но ще дам само два примера.

1. Традиционно, повечето брокери изкарват своите пари от комисионни и предпочитат да търгуваме по много. За това имат много обучителни курсове, лесни за използване платформи с безброй „ресурси“, които „помагат“ на трейдъра да бъде успешен. Преди много години, точно както в казиното, повечето брокери приемат поръчката за покупка и продажба от своя клиент, но не я пускат към пазара, а поемат ответната страна. Т.е. хващат се на бас с клиента. Те знаят, че вероятността клиентът да има грешна преценка е голяма. Когато „трейдърът“ реши да излезе от своята позиция, брокерът отново е насреща и приключва и своята позиция. Понякога брокерите губят, но много рядко и то с малко. В днешни дни регулацията не позволява това, но брокерите не мързелуват – предлагат иновативните ДЗР или Договори за Разлика (Contracts for Difference CFD). При тях брокерът официално застава от другата страна на сделката, без тя да минава през регулиран пазар. Това си е един вид бас с брокера за това на къде ще тръгне цената на даден продукт. Брокерите предлагат ДЗР за всичко – от индивидуални акции до суровини и криптовалути. Брокерите нямат търпение да търгуват с нас. Защо ли? Отговорът е официално публикуван на техните интернет страници (регулаторно изискване) – при десетте най-големи ДЗР брокери в Европа между 73% и 82% от всички клиентски сметки губят пари. Не вярвате? Проверете сами.
2. Трейдърът-аматьор няма никакво предимство на пазара. За да е печеливш в дадено начинание, човек трябва да има предимство пред останалите участници в този пазар. Трейдването не е по-различно. Големите фондове и техните професионални трейдъри имат всяко предимство на света – знаят повече, чуват пазарни новини първи, анализират по-добре, по-бързи са при изпълняването на поръчка, имат достъп до поръчките на клиентите и т.н., и т.н. Да търгуваш срещу тях е все едно да излезеш със затворени очи да поиграеш мачле на вързано с Меси и Роналдо като си с завързани крака и със затворени очи. Който мисли, че може да спечели в такава ситуация, трябва да преосмисли начина на взимане на решения… или да е готов да си плати за тази авантюра.

Нито един от изброените по-горе случаи на „инвестиции“ не би бил пагубен, ако хората бяха инвестирали само част от спестяванията си, ако не бяха залагали жилищата си и тези на своите родители. И всички знаем как приключиха тези истории:

Картинката показва дълга история от измами, схеми, самозалъгване, незнание, последвани от страх, недоверие и т.н.

В много от горепосочените случаи повечето от хората или са се предоверили на държавата, или на „експерти“, или са искали бърза и лесна печалба. Е – не става така. Не става така, защото има огроооомна разлика между спекулиране и инвестиране.

Не, че спекулата е нещо лошо. Напротив – и това е работа като всяка друга. И като такава е нещо, което човек прави по цял ден и изучава всеки аспект на продукта, с който спекулира и на пазара, в който участва.

Ако хората, „инвестирали“ в пирамидите, например, бяха професионални спекуланти, щяха да започнат с малка сума на няколко места и щяха да следят случващото се с тяхната инвестиция. Щяха да четат нормативната уредба, да се срещат с представителите на „инвестицията“ си и щяха да знаят на втория ден, че ответната страна е куха схема. Сигурно щяха и да са изкарали от това – нека не забравяме, че имаше хора, които в началото успяха да извадят парите си от тези структури. Все пак някой трябваше да печели отначало, за да има вълна от зарибени. Но дори и да загубят, което си е част от бизнеса в спекулата, сумата щеше да е малка. Останалите хора, вложили в тези измами, си имат друга работа, кариери и интереси в живота. Те трябва да спрат да спекулират и да станат инвеститори.

Какво всъщност е инвестиране? Инвестиция е всяко вложение на капитал с цел получаване на възвръщаемост. Но инвестирането е комплексно разпределение на активите в различни вложения с цел максимална доходност при минимален риск и минимална волатилност (флуктуация на цените) през целия период.

Добрият инвеститор влага дългосрочно своите спестявания в множество работещи публични компании с реален продукт или услуга, със стабилен финансов резултат, работещи в различни сектори и в различни държави; в облигации на различни развити държави и борсово търгувани стоки от световно икономическо значение. Тези реални компании през годините ще развиват своя бизнес с продукт или услуга, ще увеличават своите продажби и разпределят печалбите си. Държавите ще се развиват и ще изплащат лихва върху облигациите и заедно със борсово-търгуваните стоки ще намалят волатилността в цялото портфолио на инвеститора. Инвеститорът знае, че няма да забогатее от днес за утре, но също така знае, че с времето неговият диверсифициран инвестиционен портфейл ще расте и няма да загуби и стотинка (ако инвестиционния период е достатъчно дълъг).

Ето към какво трябва да се стреми всеки:

„Е, ти ни взе за мезе“, ще кажете, “акциите скачат и се сриват всеки ден, публични компании фалират редовно, кризи, войни…“. Така е, всичко това е вярно, но в предходното изказване има две ключови думи – дългосрочно и множество публични компании (добре де, повече от две трябва да са, но идеята е повече от ясна).

Под дългосрочно се разбира период от над 10-15 г., а множество значи много, наистина много компании едновременно. За първото трябва дисциплина. А второто е по-лесно. Днес с един клик на мишката можем да инвестираме в индекс фонд* [инвестиционен фонд, който инвестира в акциите от даден борсов индекс по предварително зададено разпределение] и да станем собственици на дял от 500 (S&P 500) от най-големите компании в САЩ или 100 (FTSE 100) най-големите в Обединеното Кралство или пък 50 (DAX) най-големите в Европа.

Нека разбием дефиницията по-горе по ключови думи:

Интелигентният подход е да се влага дългосрочно – както споменах, минималният период е 10-15 г., през които инвеститорът само добавя към своя портфейл и НЕ тегли нищо, независимо от цените на инвестициите. Никой не може да предположи какво ще стане от днес за утре, но при период над 10 г. вероятността даден инвестиционен портфейл да е над първоначалната инвестиция е 99%.

Добрият инвеститор влага в множество работещи публични компании – диверсификацията (в много компании) намалява риска и волатилността в инвестиционното портфолио. Дори и някоя от многото компании да се представя зле или дори да фалира, тя няма да има пагубен ефект върху нашето портфолио.

Работещи и публични компании – това са компании, които имат реален продукт и са се установили в даден сектор. Такива, които се търгуват на международна борса. Това значи, че те са одитирани всяка година и са следени от множество инвеститори. Този факт намалява вероятността да инвестираме в някоя схема.

Компании със стабилен финансов резултат: отново показва, че са работещи и установени, преминали през не една или две кризи, както икономически, така и в сектора, в който се намират.

Работещи в различен сектор и различни държави: отново ключовият момент тук е диверсификацията. Инвестицията в различни сектори и държави помага на портфолиото да избегне криза в даден сектор/държава, като има експозиция към друг развиващ се такъв. Пример: по време на сегашната COVID-19 криза сектор „хотели и туризъм“ е силно засегнат, но технологичният е във възход.

Облигациите, в частност ДЦК на развити държави, са най-сигурната инвестиция. Като такава, нейната доходност е и най-ниска. Това са качествени активи, които хората „разграбват“ по време на криза. Т.е. тяхната цена се увеличава, когато цената на акциите намалява и служат за баланс в едно портфолио по време на криза.

Борсово търгуваните стоки като злато, петрол, пшеница, мед и др., са продукти, които имат малка корелация с останалите финансови инструменти и също имат добра възвръщаемост по време на криза. Те също служат за баланс на едно диверсифицирано портфолио.

Точно така, Пепи – Диверсификация. Да те питам твоят инвестиционен портфейл от 4 апартамента в Студентски град диверсифициран ли е?

За някои от вас този материал е скучен, защото знаете всички тези неща и инвестирате редовно, без да се правите на трейдъри. Страхотно! Вие знаете, че трябва да инвестирате (не да играете) на фондовите пазари, имате сметки при някои водещи световни и местни брокери. Знаете, че трябва да инвестирате дългосрочно в реални компании и прекарвате дълго време в търсенето на „правилните“ такива. Част от вас дори знаят, че не могат в свободното си време да проучват този океан от знания и се доверяват на фондове и мениджъри, които са професионалисти в сферата. Първите (които инвестират в отделни акции, вместо да имат диверсифициран портфейл), търсейки „правилните“ акции, очакват едно, но получават точно обратното:

Тази група инвеститори бързо губи своя капитал. Отначало бавно, след това много рязко. Бавно, защото дори и портфейл от няколко акции не се срива от днес за утре. Но когато това стане и човек започне да губи, той се опитва да навакса загубите като заема все по-големи позиции във все по-рискови акции.

Вторите, доверили се на специалистите и инвестирали в активно управлявани фондове, също очакват едно, но отново получават различен резултат:

Защо и тази втора група не успява да има добра възвръщаемост въпреки „правилния“ си подход и дългия период на инвестиране? Нека видим статистиката в България.

Процентното разпределение на активите в инвестиционните фондове се е променяло много във времето, но нека погледнем сегашното му състояние.

Така излиза, че дори и експертите – все доста умни и изучени мъже и жени, не могат да изкарват пари за клиентите си или поне не толкова, колкото клиентите биха искали. Особено, когато са концентрирани в един и същ актив, на един и същ пазар.

В случая с българските фондове има два фактора, които дърпат възвръщаемостта им надолу и ощетяват клиентите. Първият е инвестициите в други фондове. 10% от активите на всички фондове са инвестирани помежду им. Това допълнително изкривява разпределението на активите в портфейла, като ги концентрира в същите активи. Вторият фактор са инвестициите в депозити. Преди години, когато депозитите носеха годишни лихви от 6-8%, имаше логика този инструмент да има място в портфейла на всеки. Към днешна дата обаче той е напълно излишен. Тази част от портфейла не носи никаква доходност и ощетява клиентите. Към 30.6.2020 „инвестициите“ в нищо негенериращи депозити са 10.51% от всички активи – над 164 мил. лв. Безумно е.

Нека погледнем официалната статистика на тези фондове, събрана надлежно в сайта на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). От всички 117 фонда само 55 имат положителна средна годишна възвръщаемост за целия си период на съществуване. От тях само 23 са с възвръщаемост над 3%, а над 5% имат само 6, от които нито един не е на повече от 5 години. Следователно, всички хора, инвестирали над 5 години в тези фондове, ще са загубили или няма да са изкарали нищо (ако вземем предвид инфлацията за периода).

Това не важи само за България, разбира се. През последните 10-15 г. множество проучвания показват, че при инвестиционен период над 15 г. доходността на над 90% от активно управляваните фондове не е по-голяма от тези на индекс фондовете. Дори митичните хедж фондове не се справят много по-добре – възвръщаемостта на над 80% от тях не е по-висока от тази на индекс фондовете.

Фонд мениджърите, както в България, така и по света, са изключително умни, образовани хора, които са професионалисти в тяхната сфера. Имам удоволствието да познавам някои от тях. Проблемът е, че никой от тях не може да постигне доходност по-голяма от съответния индекс за дълъг период от време.

Какъв е изводът?

И каква е равносметката от целия този емоционален изблик? Тотално грешен подход – спестеното седи „под дюшека“ или в банката на ниска лихва и не изкарва нищо. Или сме инвестирали прекалено много в даден сектор – например недвижими имоти. Или пък сме инвестирали при фонд мениджъри със CFA, MBA и други скъпи трибуквия, където не изкарваме нищо с десетилетия.

Да, всичко това може да звучи доста мрачно и обезкуражаващо, но не е крайната диагноза и не трябва да води до безизходица. Учейки се от грешките на прехода и годините, ние сме в състояние да обърнем тази тенденция. Много от нас вече го правят. Живеем във време, в което отворените икономически граници ни позволяват да имаме достъп до брокери и финансови продукти от цял свят. В същото време конкуренцията между тези брокери ни позволява да инвестираме дългосрочно и ефективно (евтино). Ако спестяваме ефективно и инвестираме редовно можем да постигнем това:

Тази графика е просто пример, показващ визуално колко повече средства бихме имали ако инвестираме редовно.

И най-хубавото е, че можем да го постигнем сами – без експерти, без държавата и без много действия. Не ни трябва да сме специалисти и не е нужно да гледаме графики и счетоводни отчети по цяла нощ. Трябва ни само малко дисциплина и малко помощ.

Бъди подготвен!